Как работи сънят?
Тази статия разглежда основните подробности на това какво се случва с ума и тялото по време на сън.
Десетилетия изследвания не са открили все още причината, поради която тялото се нуждае от сън. Сънят и нуждата да спим остават едни от най-тайните и интригуващи мистерии в здравната наука. В опитате си да стигнат до дъното на този въпрос, експертите анализират как работи сънят и какво се случва, когато не спим достатъчно.
Проучванията показват, че сънят е невероятно сложен и оказва влияние върху почти всички системи на тялото. Множество части на мозъка участват в процесите на производство на хормони и химикали, които регулират съня и будността. Въпреки че има още много да се научи за това как функционира съня, съществуващите изследвания хвърлят светлина върху механиката на това, което се случва в мозъка и тялото по време на сън. Резултатите разкриват до каква стапен сънят е свързан с физическото, емоционалното и психическото здраве, и дава представа за това как хората могат да получат по-добър сън.
Какво се случва, когато спите?
В рамките на една минута след заспиване забележителни промени започват да засягат както мозъка, така и тялото. Телесната температура спада, мозъчната активност намалява, сърдечната честота и дишането също се забавят. Не е изненадващо, че енергийният разход на тялото е по-нисък по време на сън. Важно е обаче да се отбележи, че това, което се случва по време на сън с тялото Ви, е динамично. В течение на една нощ Вие всъщност преминавате през множество цикъла на сън, всеки от които продължава между 70 и 120 минути и се състои от отделни етапи. Тези етапи са от основно значение за цялостното функционирането на съня.
Какви са етапите на съня?
Съществуват четири етапа на съня, разделени в две категории. Първите три попадат в категорията на съня без REM (бързо движение на очите) и само четвъртият етап е REM сън.
| Категория на съня | Етап на съня | Други имена | Нормална дължина |
|---|---|---|---|
| NREM | Етап 1 | N1 | 1-5 минути |
| NREM | Етап 2 | N2 | 10-60 минути |
| NREM | Етап 3 | N3, сън с бавни вълни (SWS), делта сън, дълбок сън | 20-40 минути |
| REM | Етап 4 | REM Сън | 10-60 минути |
При етап 1 току-що сте заспали. Този етап е много кратък и бързо започва преминавато към етап 2, който включва допълнително забавяне на активността в мозъка и тялото. Много по-лесно е да бъдете събудени през тези ранни етапи от цикъла на съня.
Етап 3 е най-дълбоката част от NREM съня. През този етап Вашите мускули и тяло се отпускат още повече и мозъчните вълни показват ясен модел на забавена активност, която е значително различна от будната мозъчна активност. Смята се, че дълбокият сън играе важна роля за възстановяването на тялото, както и за ефективното мислене и памет.
Етап 4 е единственият етап на REM съня. По време на този етап мозъчната активност се ускорява значително и по-голямата част от тялото – с изключение на очите и дихателните мускули – изпада във временна парализа. Въпреки че сънищата се наблюдават по време на всеки етап, най-интензивното сънуване се случва по време на REM сън.
Счита се, че REM сън е от съществено значение за правилното функциониране на мозъка, като оказва ключово влияние върху функции като памет и учене. С напредването на нощта е нормално да прекарате по-голям процент от съня в REM етап. Обикновенно този етап се наблюдава през втората половина на нощта.
Структурата на етапите и циклите на съня на човека е известна като архитектура на съня. Въпреки че дълбокият сън и REM сънят включват по-дълбоки промени в нивата на активност, експертите смятат, че всеки етап е взаимосвързан и играе важна роля за здравословен и качествен сън.
Как тялото регулира съня?
Тялото регулира съня с два ключови фактора: хомеостазата сън-бодърстване и циркадната система за предупреждение.
Хомеостаза сън-будност. Този технически термин описва нещо, което повечето от нас знаят от опит: колкото по-дълго сте будни, толкова повече изпитвате нужда да спите. Това се дължи на така нареченият хомеостатичен сън, саморегулиращата се система на тялото, в която желанието за сън се натрупва въз основа на това колко дълго сте били будни. Същият този стремеж ви кара да спите по-дълго или по-дълбоко след период на дълго бодърстване.
Циркадната система за предупреждение. Като част от биологичния часовник на Вашето тяло, циркадните ритми продължават приблизително 24 часа и играят централна роля в множество биологични процеси, включително съня. Излагането на светлина оказва най-голямо влияние върху циркадните ритми, като насърчава будността през деня и сънливостта през нощта.
Тези два фактора пряко влияят на това до каква степен тялото Ви изпитва нужда от сън, отразявайки биологичния ви часовник, времето от деня, излагането Ви на светлина и колко дълго сте били будни.
В допълнение, широк набор от външни фактори могат да повлияят на хомеостазата сън-бодърстване и циркадната система за предупреждение. Например, стресът или гладът могат да нарушат нормалния Ви процес на регулиране на съня. Приемът на кофеин или продължителното излагане на светлината от електронни устройства са други примери за това как поведенческите решения могат да променят основните системи на тялото за регулиране на съня.
Тези многостранни процеси се управляват от няколко части на мозъка, включително хипоталамуса, таламуса, епифизната жлеза, базалния преден мозък, средния мозък, мозъчния ствол, амигдалата и мозъчната кора. Фактът, че толкова много части от мозъка участват в бодърстването и съня, включително етапите на съня, е допълнителна демонстрация на биологичната сложност на съня и неговата важност.
Какви химикали и хормони регулират съня?
Множество химикали и хормони участват в механиката на хомеостазата сън-бодърстване и циркадната система за предупреждение. Преминаването от бодърстване към сън и обратно създава промени в хиляди неврони на мозъка и генерира сложна сигнална система, която управлява специфични реакции в тялото.
Към днешна дата все още има много неизвестни за сложните процеси, които контролират съня, но изследователите са открили някои вещества, които изглеждат важни зъбни колела в цялостният механизъм на съня.
Смята се, че химикал, наречен аденозин, играе централна роля в хомеостазата сън-бодърстване. Аденозинът се натрупва, когато сме будни и изглежда, че повишава нуждата от сън. Кофеинът, от друга страна, потиска аденозина, което може да обясни действието на съставката и ободряващите и качества.
Невротрансмитерите са химикали, които изпращат сигнали в нервната система за активиране или дезактивиране на определени клетки. Примери за невротрансмитери, участващи в насърчаването на будност или сън, включват GABA, ацетилхолин, орексин и серотонин.
Хормоните също играят неразделна роля в сигнализирането и регулирането на състоянията на сън-бодърстване. Мелатонинът, който насърчава съня и се произвежда естествено при намаляване на излагането на светлина, е един от най-известните хормони, свързани със съня. Други, които можем да споменем са адреналин, кортизол и норепинефрин. Качеството на съня може също да повлияе на производството на жизненоважни хормони, като хормона на растежа, лептин и грелин, които регулират апетита, което пък може да окаже влияние върху хомеостазата сън-бодърстване и циркадните ритми.
Разбира се, функцията на изброените химикали и хормони може да е различна при някои индивиди въз основа на тяхната генетика, поради което някои нарушения на съня могат да бъдат наследствени. Околната среда и изборът на начин на живот също могат да повлияят на химическите и хормонални сигнали, отговорни за съня.
Защо сънят е важен?
Въпреки че дори експертите не са постигнали единодушно обяснение защо спим, множество доказателства подкрепят мнението, че той изпълнява основна биологична функция.
От еволюционна гледна точка, фактът, че сънят съществува при почти всички животински видове – въпреки факта, че създава уязвимост и отнема време от денонощието, което намалява времето за хранене или размножаване – е силна индикация, че той е фундаментален за благосъстоянието и доброто здраве. При хората сънят изглежда критичен както за физическото, така и за умственото развитие при бебета, децата и младите хора. При възрастните липсата на сън се свързва с широк спектър от негативни последици за здравето, включително сърдечно-съдови проблеми, отслабена имунна система, по-висок риск от затлъстяване и диабет тип II, нарушена мисловна дейност, лоша памет и проблеми с психичното здраве като депресия и тревожност.
Тези разнообразни доказателства и факти касаещи лишаването от сън ясно показват, че сънят няма само една биологична цел, а всъщност, чрез своята сложност, е важен фактор за правилното функциониране на почти всички системи на тялото.
